Истинска любов
Трябва да тръгна отново натам,
където сърцето решава,
отдавна прелива от нежност и плам,
готово любов да раздава.
В зеници дълбоки потъвам без свян,
изпивам живота изцяло,
за ново начало, едва ли е грях,
но нашето още ме сгрява.
Още усещам, под лъжичката пáри,
пеперуди играят дори,
когато положиш дланта си гореща
на моите малки гърди.
Отброявам живота в мигове алени,
донесли балсам за душата,
не се съобразявам с годините, жалко,
че все по малко са останали.
Аз ще надвия и болка и страх,
ще го дишам с обич живота,
раждах с любов, обичах със страст
и тръгвам към своята Голгота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
