20 ago 2012, 11:47

Истинска любов

1.4K 0 3

Сама съм и боря се с всичко.

Нима не знаеш колко струва ми това?

Дори да се държа съвсем безразлично,

нуждая се от нечие рамо в нощта.

Няма да забравя онзи ден,

когато усмихнат застана ти пред мен.

Зачервих бузките от притеснение,

а от думите ти изпитвах само удивление.

Не вярвах, че някога ще срещна човек като теб,

който да разкъса всичкия лед,

който да отвори сърцето си за мен

и да хване моето в плен.

Изминаха седмици, месеци, години... от онзи прекрасен ден,

а ти все още си единственият, останал до мен.

Заедно, крачейки по пътя,

не се оставихме нито за минута.

Обикнах те безкрайно много,

никога не ще ти кажа: "Сбогом!".

Разчитаме един на друг, винаги... до края,

хванати за ръце, ще намерим пътя към Рая.

Не се коси, ти ми даваш сили,

никога не спря да ме наричаш: "Мило!".

Мобилизираш ме и ме караш да продължа напред,

а аз те слушам и не се отказах само заради теб.

Откакто влезе в живота ми сив,

го направи истински красив.

Допринесе за уюта и спокойствието в дома ми,

вкопчи се в мен и не излизаш от ума ми.

"Обичам те!", са думи кратки,

не могат да опишат чувствата ми сладки.

Ако бях без теб, не знам какво щях да правя,

сигурно е, че никога нямаше да се справя.

Ти ми показа правилната посока,

ти ме отърва от съдбата жестока!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Светослава, видях че си на 16 г.
    Но точно заради това искам да ти кажа: Може и да е истинска любов, но не е (истинска) поезия!
  • Хубаво е когато човек намери истинската любов. Тя му дава крила и само тогава наистина е в хармония с живота и със света около себе си. Чудесно е, писано от сърце! Браво!
  • Поздравления!Прекрасно е!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....