Aug 20, 2012, 11:47 AM

Истинска любов

  Poetry » Love
1.4K 0 3

Сама съм и боря се с всичко.

Нима не знаеш колко струва ми това?

Дори да се държа съвсем безразлично,

нуждая се от нечие рамо в нощта.

Няма да забравя онзи ден,

когато усмихнат застана ти пред мен.

Зачервих бузките от притеснение,

а от думите ти изпитвах само удивление.

Не вярвах, че някога ще срещна човек като теб,

който да разкъса всичкия лед,

който да отвори сърцето си за мен

и да хване моето в плен.

Изминаха седмици, месеци, години... от онзи прекрасен ден,

а ти все още си единственият, останал до мен.

Заедно, крачейки по пътя,

не се оставихме нито за минута.

Обикнах те безкрайно много,

никога не ще ти кажа: "Сбогом!".

Разчитаме един на друг, винаги... до края,

хванати за ръце, ще намерим пътя към Рая.

Не се коси, ти ми даваш сили,

никога не спря да ме наричаш: "Мило!".

Мобилизираш ме и ме караш да продължа напред,

а аз те слушам и не се отказах само заради теб.

Откакто влезе в живота ми сив,

го направи истински красив.

Допринесе за уюта и спокойствието в дома ми,

вкопчи се в мен и не излизаш от ума ми.

"Обичам те!", са думи кратки,

не могат да опишат чувствата ми сладки.

Ако бях без теб, не знам какво щях да правя,

сигурно е, че никога нямаше да се справя.

Ти ми показа правилната посока,

ти ме отърва от съдбата жестока!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С All rights reserved.

Comments

Comments

  • Светослава, видях че си на 16 г.
    Но точно заради това искам да ти кажа: Може и да е истинска любов, но не е (истинска) поезия!
  • Хубаво е когато човек намери истинската любов. Тя му дава крила и само тогава наистина е в хармония с живота и със света около себе си. Чудесно е, писано от сърце! Браво!
  • Поздравления!Прекрасно е!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...