20 авг. 2012 г., 11:47

Истинска любов

1.4K 0 3

Сама съм и боря се с всичко.

Нима не знаеш колко струва ми това?

Дори да се държа съвсем безразлично,

нуждая се от нечие рамо в нощта.

Няма да забравя онзи ден,

когато усмихнат застана ти пред мен.

Зачервих бузките от притеснение,

а от думите ти изпитвах само удивление.

Не вярвах, че някога ще срещна човек като теб,

който да разкъса всичкия лед,

който да отвори сърцето си за мен

и да хване моето в плен.

Изминаха седмици, месеци, години... от онзи прекрасен ден,

а ти все още си единственият, останал до мен.

Заедно, крачейки по пътя,

не се оставихме нито за минута.

Обикнах те безкрайно много,

никога не ще ти кажа: "Сбогом!".

Разчитаме един на друг, винаги... до края,

хванати за ръце, ще намерим пътя към Рая.

Не се коси, ти ми даваш сили,

никога не спря да ме наричаш: "Мило!".

Мобилизираш ме и ме караш да продължа напред,

а аз те слушам и не се отказах само заради теб.

Откакто влезе в живота ми сив,

го направи истински красив.

Допринесе за уюта и спокойствието в дома ми,

вкопчи се в мен и не излизаш от ума ми.

"Обичам те!", са думи кратки,

не могат да опишат чувствата ми сладки.

Ако бях без теб, не знам какво щях да правя,

сигурно е, че никога нямаше да се справя.

Ти ми показа правилната посока,

ти ме отърва от съдбата жестока!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Светослава, видях че си на 16 г.
    Но точно заради това искам да ти кажа: Може и да е истинска любов, но не е (истинска) поезия!
  • Хубаво е когато човек намери истинската любов. Тя му дава крила и само тогава наистина е в хармония с живота и със света около себе си. Чудесно е, писано от сърце! Браво!
  • Поздравления!Прекрасно е!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...