Жадувам те във всичките си спомени,
тъгувам те по нощи приласкани.
Луната, запокитена сред клоните
ми връща лудостта на твойте длани,
които свличат всяка жалка дрипа
и трескаво подпалват в мен страстта.
Потъваш в мен. И виж, светът полита
взривил на пръски звук и тишина.
А после водопадно съм красива,
в очите ми изгряват сто звезди.
Изпивам те до дъно и съм жива
и с теб се раждам в сбъднати мечти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse