14 ene 2012, 22:47

Истинска обич 

  Poesía » De amor
859 0 5



Жадувам те във всичките си спомени,

тъгувам те по нощи приласкани.

Луната, запокитена сред клоните

ми връща лудостта на твойте длани,

които свличат всяка жалка дрипа

и трескаво подпалват в мен страстта.

Потъваш в мен. И виж, светът полита

взривил на пръски звук и тишина.

А после водопадно съм красива,

в очите ми изгряват сто звезди.

Изпивам те до дъно и съм жива

и с теб се раждам в сбъднати мечти.

Откраднала съм всяка твоя мисъл,

за да ме имаш в трудния си ден.

Най- истинската обич е щастлива,

щом мери ръст с безкрайното небе.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??