danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
14.01.2012 г., 22:47 ч.

Истинска обич 

  Поезия » Любовна
857 0 5



Жадувам те във всичките си спомени,

тъгувам те по нощи приласкани.

Луната, запокитена сред клоните

ми връща лудостта на твойте длани,

които свличат всяка жалка дрипа

и трескаво подпалват в мен страстта.

Потъваш в мен. И виж, светът полита

взривил на пръски звук и тишина.

А после водопадно съм красива,

в очите ми изгряват сто звезди.

Изпивам те до дъно и съм жива

и с теб се раждам в сбъднати мечти.

Откраднала съм всяка твоя мисъл,

за да ме имаш в трудния си ден.

Най- истинската обич е щастлива,

щом мери ръст с безкрайното небе.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??