danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Jan 14, 2012, 10:47 PM

Истинска обич 

  Poetry » Love
860 0 5



Жадувам те във всичките си спомени,

тъгувам те по нощи приласкани.

Луната, запокитена сред клоните

ми връща лудостта на твойте длани,

които свличат всяка жалка дрипа

и трескаво подпалват в мен страстта.

Потъваш в мен. И виж, светът полита

взривил на пръски звук и тишина.

А после водопадно съм красива,

в очите ми изгряват сто звезди.

Изпивам те до дъно и съм жива

и с теб се раждам в сбъднати мечти.

Откраднала съм всяка твоя мисъл,

за да ме имаш в трудния си ден.

Най- истинската обич е щастлива,

щом мери ръст с безкрайното небе.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??