Истинска обич
Жадувам те във всичките си спомени,
тъгувам те по нощи приласкани.
Луната, запокитена сред клоните
ми връща лудостта на твойте длани,
които свличат всяка жалка дрипа
и трескаво подпалват в мен страстта.
Потъваш в мен. И виж, светът полита
взривил на пръски звук и тишина.
А после водопадно съм красива,
в очите ми изгряват сто звезди.
Изпивам те до дъно и съм жива
и с теб се раждам в сбъднати мечти.
Откраднала съм всяка твоя мисъл,
за да ме имаш в трудния си ден.
Най- истинската обич е щастлива,
щом мери ръст с безкрайното небе.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
