14 янв. 2012 г., 22:47

Истинска обич 

  Поэзия » Любовная
858 0 5



Жадувам те във всичките си спомени,

тъгувам те по нощи приласкани.

Луната, запокитена сред клоните

ми връща лудостта на твойте длани,

които свличат всяка жалка дрипа

и трескаво подпалват в мен страстта.

Потъваш в мен. И виж, светът полита

взривил на пръски звук и тишина.

А после водопадно съм красива,

в очите ми изгряват сто звезди.

Изпивам те до дъно и съм жива

и с теб се раждам в сбъднати мечти.

Откраднала съм всяка твоя мисъл,

за да ме имаш в трудния си ден.

Най- истинската обич е щастлива,

щом мери ръст с безкрайното небе.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??