Petia94 (Петя Йорданова) Petia94 (Петя Йорданова)
1
2 nov 2011, 19:43

Истинска с теб

918 0 2

Истинска...

Тогава, когато мислите ми са погълнати от спомени, 

приели формата на твоите движения,

спомени за дните, които наричах "отровени",

но не си ти наранения...


През времето, когато бях твоя,

повярвала на първата любов,

и мислех, че ти ще си опората моя,

и че за мен на всичко си готов...


Глупава и неопитна,

все още нещо вътре ми тежи,

че и думи имам неизказани,

от това най-много ме боли...


Знам, че с време всичко ще избледнее,

но не ще забравя твоя силует,

нова песен искам да изпея

и тя ще започва: "поне бях истинска с теб!".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Йорданова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0