Истинска...
Тогава, когато мислите ми са погълнати от спомени,
приели формата на твоите движения,
спомени за дните, които наричах "отровени",
но не си ти наранения...
През времето, когато бях твоя,
повярвала на първата любов,
и мислех, че ти ще си опората моя,
и че за мен на всичко си готов...
Глупава и неопитна,
все още нещо вътре ми тежи,
че и думи имам неизказани,
от това най-много ме боли...
Знам, че с време всичко ще избледнее,
но не ще забравя твоя силует,
нова песен искам да изпея
и тя ще започва: "поне бях истинска с теб!".
© Петя Йорданова All rights reserved.
кураж!