rudin (Иван Христов)
865 1445
5 ago 2011, 7:17

Истински свободен 

  Poesía » Filosófica
462 0 9

Щом слънцето на заник закърви

и спре коситба в морните валози

потайна нощ на хората реди

съдбите им по нечии залози.

 

Косач един, в откосите завит

звезди броя, под зодияци плувам

край бързеите речни тук на Вит

на този свят, докато съществувам.

 

Към онзи горе има ли врати,

пътека сред звездите в небосвода?

И кротко вятър мисъл ми шепти,

че там човек е истински свободен.

 

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??