rudin (Иван Христов)
858 1444
5 авг. 2011 г., 07:17

Истински свободен 

  Поэзия » Философская
496 0 9

Щом слънцето на заник закърви

и спре коситба в морните валози

потайна нощ на хората реди

съдбите им по нечии залози.

 

Косач един, в откосите завит

звезди броя, под зодияци плувам

край бързеите речни тук на Вит

на този свят, докато съществувам.

 

Към онзи горе има ли врати,

пътека сред звездите в небосвода?

И кротко вятър мисъл ми шепти,

че там човек е истински свободен.

 

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??