rudin (Иван Христов)
858 1444
Aug 5, 2011, 7:17 AM

Истински свободен 

  Poetry » Phylosophy
497 0 9

Щом слънцето на заник закърви

и спре коситба в морните валози

потайна нощ на хората реди

съдбите им по нечии залози.

 

Косач един, в откосите завит

звезди броя, под зодияци плувам

край бързеите речни тук на Вит

на този свят, докато съществувам.

 

Към онзи горе има ли врати,

пътека сред звездите в небосвода?

И кротко вятър мисъл ми шепти,

че там човек е истински свободен.

 

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??