Щом слънцето на заник закърви
и спре коситба в морните валози
потайна нощ на хората реди
съдбите им по нечии залози.
Косач един, в откосите завит
звезди броя, под зодияци плувам
край бързеите речни тук на Вит
на този свят, докато съществувам.
Към онзи горе има ли врати,
пътека сред звездите в небосвода?
И кротко вятър мисъл ми шепти,
че там човек е истински свободен.
© Иван Христов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
