Щом слънцето на заник закърви
и спре коситба в морните валози
потайна нощ на хората реди
съдбите им по нечии залози.
Косач един, в откосите завит
звезди броя, под зодияци плувам
край бързеите речни тук на Вит
на този свят, докато съществувам.
Към онзи горе има ли врати,
пътека сред звездите в небосвода?
И кротко вятър мисъл ми шепти,
че там човек е истински свободен.