Очите ми са топли като лято,
меки и нежни като кадифе,
усмихнати, приветливо познати,
със някаква невинност на дете.
Очите ми са път в безкрая,
с надежда спират се пред тях,
и в кестеновата омая
оглеждат се доброта и смях.
Това са ириси, помни го,
в тях вижда се един откраднат цвят,
копирал топлина с индиго
и заблудил наивния ти свят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse