Истинският цвят
540
0
0
Очите ми са топли като лято,
меки и нежни като кадифе,
усмихнати, приветливо познати,
със някаква невинност на дете.
Очите ми са път в безкрая,
с надежда спират се пред тях,
и в кестеновата омая
оглеждат се доброта и смях.
Това са ириси, помни го,
в тях вижда се един откраднат цвят,
копирал топлина с индиго
и заблудил наивния ти свят.
Всемирът с ириси не гледам,
в тях няма сила, острота,
с зеници меря душата ти бедна,
а те са черни като нощта.
24.06.2014г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
