Jun 24, 2014, 8:28 PM

Истинският цвят

  Poetry
545 0 0

Очите ми са топли като лято,
меки и нежни като кадифе,
усмихнати, приветливо познати,
със някаква невинност на дете.

 

Очите ми са път в безкрая,
с надежда спират се пред тях,
и в кестеновата омая
оглеждат се доброта и смях.

 

Това са ириси, помни го,
в тях вижда се един откраднат цвят,
копирал топлина с индиго
и заблудил наивния ти свят.

 

Всемирът с ириси не гледам,
в тях няма сила, острота,
с зеници меря душата ти бедна,
а те са черни като нощта.

 

 

24.06.2014г.
гр. Сопот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...