24 июн. 2014 г., 20:28

Истинският цвят

549 0 0

Очите ми са топли като лято,
меки и нежни като кадифе,
усмихнати, приветливо познати,
със някаква невинност на дете.

 

Очите ми са път в безкрая,
с надежда спират се пред тях,
и в кестеновата омая
оглеждат се доброта и смях.

 

Това са ириси, помни го,
в тях вижда се един откраднат цвят,
копирал топлина с индиго
и заблудил наивния ти свят.

 

Всемирът с ириси не гледам,
в тях няма сила, острота,
с зеници меря душата ти бедна,
а те са черни като нощта.

 

 

24.06.2014г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...