В лицето ми - порой обиди,
в сърцето ми - безброй въздишки.
Аз търся - истинско сърце.
Сънувах себе си в реалността,
напусто бяха моите слова,
и от бродене, колко много,
ранени бяха моите крака.
Не можех да се разбера
и както се заключвах с катинари,
затворен бях в своите кошмари.
Във нощи тихи покрай мен
стъпки някакви вървяха ...