Истинско сърце
543
0
0
В лицето ми - порой обиди,
в сърцето ми - безброй въздишки.
Аз търся - истинско сърце.
Сънувах себе си в реалността,
напусто бяха моите слова,
и от бродене, колко много,
ранени бяха моите крака.
Не можех да се разбера
и както се заключвах с катинари,
затворен бях в своите кошмари.
Във нощи тихи покрай мен
стъпки някакви вървяха
и тъжно във душата ми кънтяха.
И знам, че всичко ме издава
и знам, че всичко ме предава,
без да виждам твоето лице,
аз още търся
истинското ти сърце.
18.02.2015г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Стоянов Всички права запазени
