Jul 14, 2015, 11:03 PM

Истинско сърце

  Poetry » Love
542 0 0

В лицето ми - порой обиди,

в сърцето ми - безброй въздишки.

Аз търся - истинско сърце.

Сънувах себе си в реалността,

напусто бяха моите слова,

и от бродене, колко много,

ранени бяха моите крака.

Не можех да се разбера

и както се заключвах с катинари,

затворен бях в своите кошмари.

Във нощи тихи покрай мен

стъпки някакви вървяха

и тъжно във душата ми кънтяха.

И знам, че всичко ме издава

и знам, че всичко ме предава,

без да виждам твоето лице,

аз още  търся

истинското ти сърце.

                       18.02.2015г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...