Истинско сърце
544
0
0
В лицето ми - порой обиди,
в сърцето ми - безброй въздишки.
Аз търся - истинско сърце.
Сънувах себе си в реалността,
напусто бяха моите слова,
и от бродене, колко много,
ранени бяха моите крака.
Не можех да се разбера
и както се заключвах с катинари,
затворен бях в своите кошмари.
Във нощи тихи покрай мен
стъпки някакви вървяха
и тъжно във душата ми кънтяха.
И знам, че всичко ме издава
и знам, че всичко ме предава,
без да виждам твоето лице,
аз още търся
истинското ти сърце.
18.02.2015г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Стоянов Все права защищены
