17 ago 2018, 20:22

Историо

  Poesía
412 1 0

 

Историо, ти блуднице най-древна
евтино се продаваш,
всекиму си потребна,
да те ухажва, прекроява
по свой тертип и мяра
за своя изгода.
Как да имаме на тебе вяра,
щом имаш изменчива природа?
Едни те дописват.
Други те променят.
Но никой не се подписва,
когато те изменят.
Всеки те тегли към себе си,
дела велики ти прибавя,
или пък тежки кредити
на другиму за изгода добавя.
Така следите изчезват
на минало, корени, истини,
а те биха ни били полезни
със знаци на картата избистрени.
Историо,
къде е твоята истина свята?
„Някъде там в миналото.“ -ще кажеш,
но от времето на зората
са те използвали продажници.
Истината е потъвала в забрава.
На неистини всички се кланяме.
Аз не бих ти вярвала тогава.
Не може на теб да се осланяме.

17 08 2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...