Aug 17, 2018, 8:22 PM

Историо

  Poetry
411 1 0

 

Историо, ти блуднице най-древна
евтино се продаваш,
всекиму си потребна,
да те ухажва, прекроява
по свой тертип и мяра
за своя изгода.
Как да имаме на тебе вяра,
щом имаш изменчива природа?
Едни те дописват.
Други те променят.
Но никой не се подписва,
когато те изменят.
Всеки те тегли към себе си,
дела велики ти прибавя,
или пък тежки кредити
на другиму за изгода добавя.
Така следите изчезват
на минало, корени, истини,
а те биха ни били полезни
със знаци на картата избистрени.
Историо,
къде е твоята истина свята?
„Някъде там в миналото.“ -ще кажеш,
но от времето на зората
са те използвали продажници.
Истината е потъвала в забрава.
На неистини всички се кланяме.
Аз не бих ти вярвала тогава.
Не може на теб да се осланяме.

17 08 2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...