Genito (Гинка Каламова)
4 6
28 abr 2010, 6:48

История 

  Poesía » De amor
1068 3 5

Имало едно време

малко  влюбено момиче  с красиво, усмихнато лице.

Сега на терасата стои самотно с обгърнато от студ сърце.

Очите ù са вперени в мрака, невиждащи от сълзи очи.

Само тъпа болка в тях чете се и пак сълзи, сълзи...

Обичта ù чиста измамена била

и вместо нежност, тя получила присъдата да е сега сама.

Една звезда над главата ù залязва и отнася със себе си във Вечността

една любов, една надежда и оставя само диря от тъга.

Тих стон се изтръгва от гърдите,

изплаква достойнство, стъпкано в прахта

и още сълзи в очите ще посрещнат новата зора.

© Гинка Каламова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • mi6o821023 (Михаил Коджабашев)
    получава публично мъмрене за повторно нарушаване на Етичния кодекс.
    Кометарът му беше изтрит. При следващо нарушение ще се обсъди изтриването на профила му на административен съвет.
  • 👍 Благодаря на Красимир Тенев!
  • mi6o821023 (Михаил Коджабашев) получава официално предупреждение за нарушаване на Етичния кодекс.
    Псувните и обидите бяха изтрити. Не се подвеждайте по такова поведение. И не го повтавяйте, макар и от възмущение. Благодаря за сигнала.
  • Въпреки, че понякога Петър прекалява леко, този път съм м съгласен с думите му!
  • Боже, как ме вбесява простотията, просто не е истина какви мъже има само, да се държат така с жена!...
Propuestas
: ??:??