9 mar 2017, 12:14

История

  Poesía » Civil
1.2K 3 1

 

         ИСТОРИЯ

                           по Вапцаров

 

Какво ще ни отредиш, Историйо,
на новите ти страници?
Зер там ще да останат само
корумпираните ни избраници?


Или с онез прочути магистрали,
от които милиони са окрали?

Да, още спи лъвът балкански,
младите забягнаха във странство.


Кога от сън ще се събудиме
и ще върнем децата си прокудени?
И ти, Историйо, мълчиш, във дрямка тиха.
Мълчи си, но Те и тебе промениха!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оказва се, Марине, че все още има млади хора, които харесват и дори обичат Вапцаров! И понеже те вече пишат своята история, нещата започват да си идват на мястото. А Вапцаров не е онзи комунистически поет, който ни учеха, че е. Той е просто български поет.
    Много ми хареса препратката ти към неговата “История”. Всяко поколение намира своя път. ✌️

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...