9 mar 2017, 12:14

История

  Poesía » Civil
1.2K 3 1

 

         ИСТОРИЯ

                           по Вапцаров

 

Какво ще ни отредиш, Историйо,
на новите ти страници?
Зер там ще да останат само
корумпираните ни избраници?


Или с онез прочути магистрали,
от които милиони са окрали?

Да, още спи лъвът балкански,
младите забягнаха във странство.


Кога от сън ще се събудиме
и ще върнем децата си прокудени?
И ти, Историйо, мълчиш, във дрямка тиха.
Мълчи си, но Те и тебе промениха!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оказва се, Марине, че все още има млади хора, които харесват и дори обичат Вапцаров! И понеже те вече пишат своята история, нещата започват да си идват на мястото. А Вапцаров не е онзи комунистически поет, който ни учеха, че е. Той е просто български поет.
    Много ми хареса препратката ти към неговата “История”. Всяко поколение намира своя път. ✌️

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...