ИСТОРИЯ
по Вапцаров
Какво ще ни отредиш, Историйо,
на новите ти страници?
Зер там ще да останат само
корумпираните ни избраници?
Или с онез прочути магистрали,
от които милиони са окрали?
Да, още спи лъвът балкански,
младите забягнаха във странство.
Кога от сън ще се събудиме
и ще върнем децата си прокудени?
И ти, Историйо, мълчиш, във дрямка тиха.
Мълчи си, но Те и тебе промениха!
© Марин Маринов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
