28 mar 2008, 13:34

История на цивилизацията

743 1 10
Той беше съвсем Първобитен,
като пещерен човек.
Сечива и труд самобитен,
бяха за него лек.
Открил бронза и златото,
намери лесна утеха.
Душата му беше в блатото,
без спасителна пътека.
Срещна нежно-красива фея
и преживя Ренесанс.
Всичко правеше само за нея,
в любовен протуберанс.
Попадна скоро в нова ситуация,
заменен бе със друг.
Усети полъха на Реформация
и възроди своя дух.
Намери сила  за Просвещение,
стана мъдър и велик,
но нямаше за него утешение,
всеки цикъл е един миг.
В борбата на идеи и мисли,
загуби той своето аз.
Всичко завършва с Апокалипсис
и идва пъробитният час.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...