28 мар. 2008 г., 13:34

История на цивилизацията

745 1 10
Той беше съвсем Първобитен,
като пещерен човек.
Сечива и труд самобитен,
бяха за него лек.
Открил бронза и златото,
намери лесна утеха.
Душата му беше в блатото,
без спасителна пътека.
Срещна нежно-красива фея
и преживя Ренесанс.
Всичко правеше само за нея,
в любовен протуберанс.
Попадна скоро в нова ситуация,
заменен бе със друг.
Усети полъха на Реформация
и възроди своя дух.
Намери сила  за Просвещение,
стана мъдър и велик,
но нямаше за него утешение,
всеки цикъл е един миг.
В борбата на идеи и мисли,
загуби той своето аз.
Всичко завършва с Апокалипсис
и идва пъробитният час.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...