28.03.2008 г., 13:34

История на цивилизацията

747 1 10
Той беше съвсем Първобитен,
като пещерен човек.
Сечива и труд самобитен,
бяха за него лек.
Открил бронза и златото,
намери лесна утеха.
Душата му беше в блатото,
без спасителна пътека.
Срещна нежно-красива фея
и преживя Ренесанс.
Всичко правеше само за нея,
в любовен протуберанс.
Попадна скоро в нова ситуация,
заменен бе със друг.
Усети полъха на Реформация
и възроди своя дух.
Намери сила  за Просвещение,
стана мъдър и велик,
но нямаше за него утешение,
всеки цикъл е един миг.
В борбата на идеи и мисли,
загуби той своето аз.
Всичко завършва с Апокалипсис
и идва пъробитният час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...