28.03.2008 г., 13:34

История на цивилизацията

744 1 10
Той беше съвсем Първобитен,
като пещерен човек.
Сечива и труд самобитен,
бяха за него лек.
Открил бронза и златото,
намери лесна утеха.
Душата му беше в блатото,
без спасителна пътека.
Срещна нежно-красива фея
и преживя Ренесанс.
Всичко правеше само за нея,
в любовен протуберанс.
Попадна скоро в нова ситуация,
заменен бе със друг.
Усети полъха на Реформация
и възроди своя дух.
Намери сила  за Просвещение,
стана мъдър и велик,
но нямаше за него утешение,
всеки цикъл е един миг.
В борбата на идеи и мисли,
загуби той своето аз.
Всичко завършва с Апокалипсис
и идва пъробитният час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...