WastedYears (Виктория)
6 10
11 mar 2007, 18:54

История с чайник 

  Poesía
790 0 5
Момичето с бели коси
танцуваше пак с тишината.
Не беше ли пак самотата
дансингът стъклен, уви?

Момичето с празни очи
разказа на синия чайник
най-съкровените тайни
за пътя със двете върби.

По пътя вървеше момиче
с катранено черни коси.
Момчето шептеше: "Мое кокиче"
в ненаситни за нежност уши.

Вървеше след тях стенен часовник,
удари тринайсет, махалото спря.
Скри ги върбата от жестоките мойри,
но зрънце умора в сърцата пося.

© Виктория Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??