WastedYears (Виктория)
6 10
11.03.2007 г., 18:54 ч.

История с чайник 

  Поезия
817 0 5
Момичето с бели коси
танцуваше пак с тишината.
Не беше ли пак самотата
дансингът стъклен, уви?

Момичето с празни очи
разказа на синия чайник
най-съкровените тайни
за пътя със двете върби.

По пътя вървеше момиче
с катранено черни коси.
Момчето шептеше: "Мое кокиче"
в ненаситни за нежност уши.

Вървеше след тях стенен часовник,
удари тринайсет, махалото спря.
Скри ги върбата от жестоките мойри,
но зрънце умора в сърцата пося.

© Виктория Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??