История с чайник
Момичето с бели коси
танцуваше пак с тишината.
Не беше ли пак самотата
дансингът стъклен, уви?
Момичето с празни очи
разказа на синия чайник
най-съкровените тайни
за пътя със двете върби.
По пътя вървеше момиче
с катранено черни коси.
Момчето шептеше: "Мое кокиче"
в ненаситни за нежност уши.
Вървеше след тях стенен часовник,
удари тринайсет, махалото спря.
Скри ги върбата от жестоките мойри,
но зрънце умора в сърцата пося.
танцуваше пак с тишината.
Не беше ли пак самотата
дансингът стъклен, уви?
Момичето с празни очи
разказа на синия чайник
най-съкровените тайни
за пътя със двете върби.
По пътя вървеше момиче
с катранено черни коси.
Момчето шептеше: "Мое кокиче"
в ненаситни за нежност уши.
Вървеше след тях стенен часовник,
удари тринайсет, махалото спря.
Скри ги върбата от жестоките мойри,
но зрънце умора в сърцата пося.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Всички права запазени
