Момичето с бели коси
танцуваше пак с тишината.
Не беше ли пак самотата
дансингът стъклен, уви?
Момичето с празни очи
разказа на синия чайник
най-съкровените тайни
за пътя със двете върби.
По пътя вървеше момиче
с катранено черни коси.
Момчето шептеше: "Мое кокиче"
в ненаситни за нежност уши. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up