29 may 2016, 21:31  

История за живота

1.2K 1 2

Животът на всеки бе отреден.

В началото е като буквар подреден.

С годините трупат се листи,

изписани с топли и студени мисли.

В началото има вълшебство,

което наричаме детство.

Празници, игри и любов.

Удариш се, целунат те и си готов.

Колелото се върти и времето лети.

 

Първи пеперуди и любов,

за които даже не си готов.

В очите пламъци открити.

Постоянно на вашите сте сърдити.

Училището остава в страни,

искаш до зори да лудуваш ти.

По това време всеки родител е зает

 да се чуди,

„Няма ли да свършва този пубертет?”

 

Камбаните бият и завършваш,

време е да напуснеш своята къща.

В нов град,с нови хора,

без дори да имаш опора.

Годините минават и занапред

се променя и твоят приоритет.

Студентството приключва

и друга врата се отключва.

 

Живеете в апартамент двама.

Каква идилия само.

Ходите на работа всеки ден,

решавате заедно всеки проблем.

Тази година булка,

до година люлка!

 

 

В къщата сте вече трима.

Мама и тати са детска градина.

По цял ден тичане и игри

и мъничко бели.

Викове до небесата,

понякога се развалят нещата.

Сезоните минават бързо,

вече настъпва нова фаза.

 

Вашето дете не е вече на пет,

и навлиза и то в пубертет.

Стара страница се отгръща,

но с нов герой се завръща.

Уроците познаваш много добре,

но как да обясниш на своето дете?

Дойде време семействата да се разделят

и децата по своя път да отлетят.

 

Останаха отново двама в апартамента,

но не са хората, които бяха до момента.

В погледите и душите променени,

животът ги беляза за всички проблеми.

Все чакаха на вратата ,

да ги изненадат децата.

Всяка година тихо минава

и семейният празник за тях е награда.

 

Седят си двама на дивана,

побелели и в тишина облени.

Вплели пръсти в мълчание,

чакат края на своето писание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Райчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...