29 мая 2016 г., 21:31  

История за живота

1.2K 1 2

Животът на всеки бе отреден.

В началото е като буквар подреден.

С годините трупат се листи,

изписани с топли и студени мисли.

В началото има вълшебство,

което наричаме детство.

Празници, игри и любов.

Удариш се, целунат те и си готов.

Колелото се върти и времето лети.

 

Първи пеперуди и любов,

за които даже не си готов.

В очите пламъци открити.

Постоянно на вашите сте сърдити.

Училището остава в страни,

искаш до зори да лудуваш ти.

По това време всеки родител е зает

 да се чуди,

„Няма ли да свършва този пубертет?”

 

Камбаните бият и завършваш,

време е да напуснеш своята къща.

В нов град,с нови хора,

без дори да имаш опора.

Годините минават и занапред

се променя и твоят приоритет.

Студентството приключва

и друга врата се отключва.

 

Живеете в апартамент двама.

Каква идилия само.

Ходите на работа всеки ден,

решавате заедно всеки проблем.

Тази година булка,

до година люлка!

 

 

В къщата сте вече трима.

Мама и тати са детска градина.

По цял ден тичане и игри

и мъничко бели.

Викове до небесата,

понякога се развалят нещата.

Сезоните минават бързо,

вече настъпва нова фаза.

 

Вашето дете не е вече на пет,

и навлиза и то в пубертет.

Стара страница се отгръща,

но с нов герой се завръща.

Уроците познаваш много добре,

но как да обясниш на своето дете?

Дойде време семействата да се разделят

и децата по своя път да отлетят.

 

Останаха отново двама в апартамента,

но не са хората, които бяха до момента.

В погледите и душите променени,

животът ги беляза за всички проблеми.

Все чакаха на вратата ,

да ги изненадат децата.

Всяка година тихо минава

и семейният празник за тях е награда.

 

Седят си двама на дивана,

побелели и в тишина облени.

Вплели пръсти в мълчание,

чакат края на своето писание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Райчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...