29.05.2016 г., 21:31  

История за живота

1.2K 1 2

Животът на всеки бе отреден.

В началото е като буквар подреден.

С годините трупат се листи,

изписани с топли и студени мисли.

В началото има вълшебство,

което наричаме детство.

Празници, игри и любов.

Удариш се, целунат те и си готов.

Колелото се върти и времето лети.

 

Първи пеперуди и любов,

за които даже не си готов.

В очите пламъци открити.

Постоянно на вашите сте сърдити.

Училището остава в страни,

искаш до зори да лудуваш ти.

По това време всеки родител е зает

 да се чуди,

„Няма ли да свършва този пубертет?”

 

Камбаните бият и завършваш,

време е да напуснеш своята къща.

В нов град,с нови хора,

без дори да имаш опора.

Годините минават и занапред

се променя и твоят приоритет.

Студентството приключва

и друга врата се отключва.

 

Живеете в апартамент двама.

Каква идилия само.

Ходите на работа всеки ден,

решавате заедно всеки проблем.

Тази година булка,

до година люлка!

 

 

В къщата сте вече трима.

Мама и тати са детска градина.

По цял ден тичане и игри

и мъничко бели.

Викове до небесата,

понякога се развалят нещата.

Сезоните минават бързо,

вече настъпва нова фаза.

 

Вашето дете не е вече на пет,

и навлиза и то в пубертет.

Стара страница се отгръща,

но с нов герой се завръща.

Уроците познаваш много добре,

но как да обясниш на своето дете?

Дойде време семействата да се разделят

и децата по своя път да отлетят.

 

Останаха отново двама в апартамента,

но не са хората, които бяха до момента.

В погледите и душите променени,

животът ги беляза за всички проблеми.

Все чакаха на вратата ,

да ги изненадат децата.

Всяка година тихо минава

и семейният празник за тях е награда.

 

Седят си двама на дивана,

побелели и в тишина облени.

Вплели пръсти в мълчание,

чакат края на своето писание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Райчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...