29.05.2016 г., 21:31  

История за живота

1.2K 1 2

Животът на всеки бе отреден.

В началото е като буквар подреден.

С годините трупат се листи,

изписани с топли и студени мисли.

В началото има вълшебство,

което наричаме детство.

Празници, игри и любов.

Удариш се, целунат те и си готов.

Колелото се върти и времето лети.

 

Първи пеперуди и любов,

за които даже не си готов.

В очите пламъци открити.

Постоянно на вашите сте сърдити.

Училището остава в страни,

искаш до зори да лудуваш ти.

По това време всеки родител е зает

 да се чуди,

„Няма ли да свършва този пубертет?”

 

Камбаните бият и завършваш,

време е да напуснеш своята къща.

В нов град,с нови хора,

без дори да имаш опора.

Годините минават и занапред

се променя и твоят приоритет.

Студентството приключва

и друга врата се отключва.

 

Живеете в апартамент двама.

Каква идилия само.

Ходите на работа всеки ден,

решавате заедно всеки проблем.

Тази година булка,

до година люлка!

 

 

В къщата сте вече трима.

Мама и тати са детска градина.

По цял ден тичане и игри

и мъничко бели.

Викове до небесата,

понякога се развалят нещата.

Сезоните минават бързо,

вече настъпва нова фаза.

 

Вашето дете не е вече на пет,

и навлиза и то в пубертет.

Стара страница се отгръща,

но с нов герой се завръща.

Уроците познаваш много добре,

но как да обясниш на своето дете?

Дойде време семействата да се разделят

и децата по своя път да отлетят.

 

Останаха отново двама в апартамента,

но не са хората, които бяха до момента.

В погледите и душите променени,

животът ги беляза за всички проблеми.

Все чакаха на вратата ,

да ги изненадат децата.

Всяка година тихо минава

и семейният празник за тях е награда.

 

Седят си двама на дивана,

побелели и в тишина облени.

Вплели пръсти в мълчание,

чакат края на своето писание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Райчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...