4 ago 2009, 11:37

История за краля

  Poesía
1.2K 0 7

История за краля

 

 

 

 

Подхлъзнал се от сребърната кула,

кралят падна в нейното подножие.

А придворните, вика му чули,

радостни надничаха от ложите.

 

Изоставен в бездната на мрака,

той очакваше спасение.

И незнайно колко дълго чака, 

потопен в безмерното презрение.

 

Сред тълпата от безплътни хора

кралят се превръщаше в един от тях.

Неусетно как попадаше в затвора

под властта на собствения страх.

 

Потопен във мъртвото море,

кралят бе забравил що е смях.

Но вървеше, без да знае накъде,

а душата му превърна се на прах.

 

*** *** ***

 

След трагични и отчаяни борби,

от прахта му лумна светлина.

Като феникс той се прероди,

отлетя към нова бъднина!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Маджарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...