4.08.2009 г., 11:37

История за краля

1.2K 0 7

История за краля

 

 

 

 

Подхлъзнал се от сребърната кула,

кралят падна в нейното подножие.

А придворните, вика му чули,

радостни надничаха от ложите.

 

Изоставен в бездната на мрака,

той очакваше спасение.

И незнайно колко дълго чака, 

потопен в безмерното презрение.

 

Сред тълпата от безплътни хора

кралят се превръщаше в един от тях.

Неусетно как попадаше в затвора

под властта на собствения страх.

 

Потопен във мъртвото море,

кралят бе забравил що е смях.

Но вървеше, без да знае накъде,

а душата му превърна се на прах.

 

*** *** ***

 

След трагични и отчаяни борби,

от прахта му лумна светлина.

Като феникс той се прероди,

отлетя към нова бъднина!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Маджарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....