История за краля
Подхлъзнал се от сребърната кула,
кралят падна в нейното подножие.
А придворните, вика му чули,
радостни надничаха от ложите.
Изоставен в бездната на мрака,
той очакваше спасение.
И незнайно колко дълго чака,
потопен в безмерното презрение.
Сред тълпата от безплътни хора
кралят се превръщаше в един от тях.
Неусетно как попадаше в затвора
под властта на собствения страх.
Потопен във мъртвото море,
кралят бе забравил що е смях.
Но вървеше, без да знае накъде,
а душата му превърна се на прах.
*** *** ***
След трагични и отчаяни борби,
от прахта му лумна светлина.
Като феникс той се прероди,
отлетя към нова бъднина!
© Христина Маджарова Все права защищены