Aug 4, 2009, 11:37 AM

История за краля

  Poetry
1.2K 0 7

История за краля

 

 

 

 

Подхлъзнал се от сребърната кула,

кралят падна в нейното подножие.

А придворните, вика му чули,

радостни надничаха от ложите.

 

Изоставен в бездната на мрака,

той очакваше спасение.

И незнайно колко дълго чака, 

потопен в безмерното презрение.

 

Сред тълпата от безплътни хора

кралят се превръщаше в един от тях.

Неусетно как попадаше в затвора

под властта на собствения страх.

 

Потопен във мъртвото море,

кралят бе забравил що е смях.

Но вървеше, без да знае накъде,

а душата му превърна се на прах.

 

*** *** ***

 

След трагични и отчаяни борби,

от прахта му лумна светлина.

Като феникс той се прероди,

отлетя към нова бъднина!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Маджарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...