Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
20 oct 2012, 0:35

История за любов 

  Poesía » De amor
1045 0 11

За топлите въздишки на телата

във юлски нощи със канелен дъх.

За допира на устните горещи,

целували ме неведнъж.

За вятъра, в крилете ми повил

на волността посока безпогрешна,

и истина, която в шепите си крил,

че миг съм само, свята, а и грешна...

За всичко бих простила, но на теб.

На себе си не мога да простя,

че не надмогвам любовта във мен,

която вечно зейва, като рана.

За   малко, колкото един живот,

разказвам ти историята своя,

че пътят свършва без любов,

но не и любовта безкрайна...

 

 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??