История за любов
За топлите въздишки на телата
във юлски нощи със канелен дъх.
За допира на устните горещи,
целували ме неведнъж.
За вятъра, в крилете ми повил
на волността посока безпогрешна,
и истина, която в шепите си крил,
че миг съм само, свята, а и грешна...
За всичко бих простила, но на теб.
На себе си не мога да простя,
че не надмогвам любовта във мен,
която вечно зейва, като рана.
За малко, колкото един живот,
разказвам ти историята своя,
че пътят свършва без любов,
но не и любовта безкрайна...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
