15 jul 2008, 11:50

История за "любовта"

  Poesía » Otra
925 0 24
Проникна в нея.
Още като малка.
Първо в нейния ум и душа.
Тя не търсеше:
почест и награда.
Само да стане -
обична жена.
Завзе без протести и узурпира
нейните сини очи.
И я държеше,
като куче на каишка,
а тя не спря...
да го боготвори.
Проникна в нея.
Още като малка.
Тяло - идеално за целта.
Тя нямаше на кой да изплаче
своята болка и тъга.
Напусна я.
Без да се обади.
За да потърси
друго тяло и сърце.
А тя? Прегръщаше докато спеше
мисълта за бъдещото им дете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...