История за пиано
Нечии пръсти
милват клавишите
на старо пиано...
и помнят...
руси къдрици
върху бялата кожа,
а очите - нацъфтяла игличина...
нежните палци
страстно танцуват,
витаят изящни движения...
Нечии пръсти
целуват клавишите
на старо пиано...
и помнят...
бялата шия,
а гърдите и - лебеди
плуват нежно в ръцете му...
от устните бисери
перлени, бели
се сипят с обич в сърцето...
Нечии мисли
говорят с клавишите,
сънува пианото
спомени...
а старчески пръсти,
тихи и кротки,
събират сълзи кехлибарени
от последния залез
в отлитащи вечери
опустели...безрадостни...
Нечии тихи очи
нощем будуват,
музика нежна, вълшебна
още сънуват...
и помнят...
а нотите тъжни сълзят
от пианото старо...
с пръсти от ябълков цвят
някой засвири отвън
симфония пролетна...в бяло...
© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados