Apr 18, 2008, 10:01 AM

История за пиано

  Poetry » Other
6.6K 7 72

 

 

                    История за пиано

                    Нечии пръсти
                    милват клавишите
                    на старо пиано...
                    и помнят...
                    руси къдрици
                    върху бялата кожа,
                    а очите - нацъфтяла игличина...
                    нежните палци
                    страстно танцуват,
                    витаят изящни движения...

                    Нечии пръсти 
                    целуват клавишите 
                    на старо пиано...
                    и помнят... 
                    бялата шия, 
                    а гърдите и - лебеди 
                    плуват нежно в ръцете му... 
                    от устните бисери
                    перлени, бели
                    се сипят с обич в сърцето...

                    Нечии мисли
                    говорят с клавишите,
                    сънува пианото
                    спомени...
                    а старчески пръсти,
                    тихи и кротки,
                    събират сълзи кехлибарени
                    от последния залез
                    в отлитащи вечери
                    опустели...безрадостни...

                    Нечии тихи очи
                    нощем будуват,
                    музика нежна, вълшебна
                    още сънуват...
                    и помнят...
                    а нотите тъжни сълзят
                    от пианото старо...
                    с пръсти от ябълков цвят
                    някой засвири отвън
                    симфония пролетна...в бяло...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мислех си, че само аз не съм публикувала тук от 10 години... Обаче е хубаво да се завръща човек, па макар и само, за да чете стари приятели... И зазвучава симфония в бяло... Поздрави, mariniki
  • Ефирно, нежно, завладяващо . . . и разбира се в бяло . . .
    Благодаря ти за удоволствието, Маги!
    Хубава вечер!
  • Когато спомените са ноти от симфония в бяло...
    Прекрасна поезия!
  • Благодаря на всички от сърце....
    Радвам се, Албена... и аз сега те откривам
    и това е чудесно. ...
  • Магдалена, очарова ме стихът ти! Като музика от сърцето! Радвам се, че се отби при мен, за да те открия... Поздравявам те! В любими.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...