22 may 2019, 14:15

Историята на една много стара селска черква...*

  Poesía » Civil
476 0 0

 

 

Историята на една много стара

селска черква...*

 

Тя нямала съдбата на големите

световни и прочути катедрали,

но с Вярата зазидана в темелите

столетията в нея преживяли...

 

Издигната във центъра на селото

била неописуемо кокетна

и селският живот от тук умело

насочван бил по Вярата коректно...

 

Над входа още се чете годината,

в която бил завършен тук строежа,

но вековете дето са изминали

са вплели зидарията във мрежа

 

от зеленикавия мъх на фугите...

... А до светиите изографисани –

и скромно ктиторите за заслугите –

със криви букви там личат изписани...

 

Тук хората живели си със ритъма

налаган от черковната камбана

и ако имали към Бога питане –

не вярвали нахалост да остане...

 

И Любовта във тази малка черква

си обещавала пред Бога вярност,

а всяка скверна мисъл се зачерквала,

и свещи палели от благодарност...

 

Животът тук започвал, със Кръщението

и после с ритуалите до Края,

от тука всички, но след Погребението,

поемали и в Пътят си към ... Рая...

 

(Понякога навярно Бог, самият,

надниквал е във черквицата бедна –

иконите това обаче крият

и тайна ще остане до последно!...)

 

... И ето тъй столетия минавали

Животът бил вълнуващ, благодатен

тук както се сезоните сменявали

и поколенията – в ред понятен...

 

... Но в ритъма ли се сменѝло нещо:

– че с повече погребване от сватби,

във черквицата траурните свещи

едва димели с пламъчета слаби!...

 

... Започнали за Черквата проблемите:

поддали от умората паянтите –

извили се от тежестта на Времето,

увиснала вратата ѝ на пантите...

 

И както става в тъжните истории

от силен дъжд и покривът прокапал,

но щом и дъждовете се повторили:

 

– Един Светия в черквата проплакал...

 

... Заселил се във нея дрипав клетник,

макар студено да било и мрачно,

когато и последният свещеник,

но неопят, поел към място:злачно”...

 

* * * *

... Историята тука свършва вече:

защото хора няма ли във Храма

 

– дори Самият Господ е обречен

в руѝните да броди... Сам останал!...

-----------------------------------------------------------

* - черквата е в родното ми село Плаково, В. Търновско.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...