22.05.2019 г., 14:15

Историята на една много стара селска черква...*

475 0 0

 

 

Историята на една много стара

селска черква...*

 

Тя нямала съдбата на големите

световни и прочути катедрали,

но с Вярата зазидана в темелите

столетията в нея преживяли...

 

Издигната във центъра на селото

била неописуемо кокетна

и селският живот от тук умело

насочван бил по Вярата коректно...

 

Над входа още се чете годината,

в която бил завършен тук строежа,

но вековете дето са изминали

са вплели зидарията във мрежа

 

от зеленикавия мъх на фугите...

... А до светиите изографисани –

и скромно ктиторите за заслугите –

със криви букви там личат изписани...

 

Тук хората живели си със ритъма

налаган от черковната камбана

и ако имали към Бога питане –

не вярвали нахалост да остане...

 

И Любовта във тази малка черква

си обещавала пред Бога вярност,

а всяка скверна мисъл се зачерквала,

и свещи палели от благодарност...

 

Животът тук започвал, със Кръщението

и после с ритуалите до Края,

от тука всички, но след Погребението,

поемали и в Пътят си към ... Рая...

 

(Понякога навярно Бог, самият,

надниквал е във черквицата бедна –

иконите това обаче крият

и тайна ще остане до последно!...)

 

... И ето тъй столетия минавали

Животът бил вълнуващ, благодатен

тук както се сезоните сменявали

и поколенията – в ред понятен...

 

... Но в ритъма ли се сменѝло нещо:

– че с повече погребване от сватби,

във черквицата траурните свещи

едва димели с пламъчета слаби!...

 

... Започнали за Черквата проблемите:

поддали от умората паянтите –

извили се от тежестта на Времето,

увиснала вратата ѝ на пантите...

 

И както става в тъжните истории

от силен дъжд и покривът прокапал,

но щом и дъждовете се повторили:

 

– Един Светия в черквата проплакал...

 

... Заселил се във нея дрипав клетник,

макар студено да било и мрачно,

когато и последният свещеник,

но неопят, поел към място:злачно”...

 

* * * *

... Историята тука свършва вече:

защото хора няма ли във Храма

 

– дори Самият Господ е обречен

в руѝните да броди... Сам останал!...

-----------------------------------------------------------

* - черквата е в родното ми село Плаково, В. Търновско.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...