Историята на една много стара

селска черква...*

Тя нямала съдбата на големите

световни и прочути катедрали,

но с Вярата зазидана в темелите

столетията в нея преживяли...

Издигната във центъра на селото

била неописуемо кокетна

и селският живот от тук умело

насочван бил по Вярата коректно...

Над входа още се чете годината,

в която бил завършен тук строежа,

но вековете дето са изминали

са вплели зидарията във мрежа

от зеленикавия мъх на фугите...

... А до светиите изографисани –

и скромно ктиторите за заслугите –

със криви букви там личат изписани...

Тук хората живели си със ритъма

налаган от черковната камбана

и ако имали към Бога питане –

не вярвали нахалост да остане...

И Любовта във тази малка черква

си обещавала пред Бога вярност,

а всяка скверна мисъл се зачерквала,

и свещи палели от благодарност...

Животът тук започвал, със Кръщението

и после с ритуалите до Края,

от тука всички, но след Погребението,

поемали и в Пътят си към ... Рая...

(Понякога навярно Бог, самият,

надниквал е във черквицата бедна –

иконите това обаче крият

и тайна ще остане до последно!...)

... И ето тъй столетия минавали

Животът бил вълнуващ, благодатен

тук както се сезоните сменявали

и поколенията – в ред понятен...

... Но в ритъма ли се сменѝло нещо:

– че с повече погребване от сватби,

във черквицата траурните свещи

едва димели с пламъчета слаби!...

... Започнали за Черквата проблемите:

поддали от умората паянтите –

извили се от тежестта на Времето,

увиснала вратата ѝ на пантите...

И както става в тъжните истории

от силен дъжд и покривът прокапал,

но щом и дъждовете се повторили:

– Един Светия в черквата проплакал...

... Заселил се във нея дрипав клетник,

макар студено да било и мрачно,

когато и последният свещеник,

но неопят, поел към място: „злачно”...

* * * *

... Историята тука свършва вече:

защото хора няма ли във Храма

– дори Самият Господ е обречен

в руѝните да броди... Сам останал!...

-----------------------------------------------------------

* - черквата е в родното ми село Плаково, В. Търновско.