May 22, 2019, 2:15 PM

Историята на една много стара селска черква...*

  Poetry » Civic
474 0 0

 

 

Историята на една много стара

селска черква...*

 

Тя нямала съдбата на големите

световни и прочути катедрали,

но с Вярата зазидана в темелите

столетията в нея преживяли...

 

Издигната във центъра на селото

била неописуемо кокетна

и селският живот от тук умело

насочван бил по Вярата коректно...

 

Над входа още се чете годината,

в която бил завършен тук строежа,

но вековете дето са изминали

са вплели зидарията във мрежа

 

от зеленикавия мъх на фугите...

... А до светиите изографисани –

и скромно ктиторите за заслугите –

със криви букви там личат изписани...

 

Тук хората живели си със ритъма

налаган от черковната камбана

и ако имали към Бога питане –

не вярвали нахалост да остане...

 

И Любовта във тази малка черква

си обещавала пред Бога вярност,

а всяка скверна мисъл се зачерквала,

и свещи палели от благодарност...

 

Животът тук започвал, със Кръщението

и после с ритуалите до Края,

от тука всички, но след Погребението,

поемали и в Пътят си към ... Рая...

 

(Понякога навярно Бог, самият,

надниквал е във черквицата бедна –

иконите това обаче крият

и тайна ще остане до последно!...)

 

... И ето тъй столетия минавали

Животът бил вълнуващ, благодатен

тук както се сезоните сменявали

и поколенията – в ред понятен...

 

... Но в ритъма ли се сменѝло нещо:

– че с повече погребване от сватби,

във черквицата траурните свещи

едва димели с пламъчета слаби!...

 

... Започнали за Черквата проблемите:

поддали от умората паянтите –

извили се от тежестта на Времето,

увиснала вратата ѝ на пантите...

 

И както става в тъжните истории

от силен дъжд и покривът прокапал,

но щом и дъждовете се повторили:

 

– Един Светия в черквата проплакал...

 

... Заселил се във нея дрипав клетник,

макар студено да било и мрачно,

когато и последният свещеник,

но неопят, поел към място:злачно”...

 

* * * *

... Историята тука свършва вече:

защото хора няма ли във Храма

 

– дори Самият Господ е обречен

в руѝните да броди... Сам останал!...

-----------------------------------------------------------

* - черквата е в родното ми село Плаково, В. Търновско.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...