22 мая 2019 г., 14:15

Историята на една много стара селска черква...*

470 0 0

 

 

Историята на една много стара

селска черква...*

 

Тя нямала съдбата на големите

световни и прочути катедрали,

но с Вярата зазидана в темелите

столетията в нея преживяли...

 

Издигната във центъра на селото

била неописуемо кокетна

и селският живот от тук умело

насочван бил по Вярата коректно...

 

Над входа още се чете годината,

в която бил завършен тук строежа,

но вековете дето са изминали

са вплели зидарията във мрежа

 

от зеленикавия мъх на фугите...

... А до светиите изографисани –

и скромно ктиторите за заслугите –

със криви букви там личат изписани...

 

Тук хората живели си със ритъма

налаган от черковната камбана

и ако имали към Бога питане –

не вярвали нахалост да остане...

 

И Любовта във тази малка черква

си обещавала пред Бога вярност,

а всяка скверна мисъл се зачерквала,

и свещи палели от благодарност...

 

Животът тук започвал, със Кръщението

и после с ритуалите до Края,

от тука всички, но след Погребението,

поемали и в Пътят си към ... Рая...

 

(Понякога навярно Бог, самият,

надниквал е във черквицата бедна –

иконите това обаче крият

и тайна ще остане до последно!...)

 

... И ето тъй столетия минавали

Животът бил вълнуващ, благодатен

тук както се сезоните сменявали

и поколенията – в ред понятен...

 

... Но в ритъма ли се сменѝло нещо:

– че с повече погребване от сватби,

във черквицата траурните свещи

едва димели с пламъчета слаби!...

 

... Започнали за Черквата проблемите:

поддали от умората паянтите –

извили се от тежестта на Времето,

увиснала вратата ѝ на пантите...

 

И както става в тъжните истории

от силен дъжд и покривът прокапал,

но щом и дъждовете се повторили:

 

– Един Светия в черквата проплакал...

 

... Заселил се във нея дрипав клетник,

макар студено да било и мрачно,

когато и последният свещеник,

но неопят, поел към място:злачно”...

 

* * * *

... Историята тука свършва вече:

защото хора няма ли във Храма

 

– дори Самият Господ е обречен

в руѝните да броди... Сам останал!...

-----------------------------------------------------------

* - черквата е в родното ми село Плаково, В. Търновско.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...