19 feb 2009, 22:36

Историята на едни сълзи

  Poesía
748 0 4
Приеха ни в НАТО. Вече сме сила световна.
Влязохме в пакта с няколко мъжки сълзи.
Беше отдавна. Подробности точни не помня,
ала разплакан министър ни беше Паси.

После Европа смирена ни взе под крилото,
като само, изоставено, малко дете.
И се получи един кръговрат на живота,
вместо министри, народът ни вече реве.

Растяха проблемите с темпове европейски,
даже и НАТО се шашка от нас и мълчи.
От радост ли бяха сълзите, проляти еврейски,
щом вече влажнеят шест милиона очи?...

Във парламента банкнотна зараза върлува.
Корупция в погледи вече ужасна блести.
Европа сърдита е и от нас негодува.
Повярвала беше на две министерски сълзи.

Вече не плачат министри и депутати.
Кой над плача европейски ще се смили?
Сила сме вече. Дърпат конците рогатите.
Ангел на кръста отдавна разпънат... мълчи.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...